Коментар на македонския журналист Владимир Тулевски във в. „Вечер”


В цялото това преживяване на драмата около името и присъединяването на Македония в Алианса, която на европейско и световно ниво я поставят и режисират уплашените до смърт гърци, което за нашето публично пространство стана церемония на хващане на удавника за сламка, окуражи ме и като добра новина доживях следното: минавах по друга работа край строежа на американското посолство в Скопие и останах с отворена уста от това, което видях. Американците строят селище, а не административен обект. Под земята и над земята строят нещо огромно, скъпо и за продължителна употреба. Може би по-голямо и от Държавния департамент, и от военното поделение, което е от другата страна на пътя. По този повод се питам на глас – защо Вашингтон хвърля толкова много пари, за да се установи на скопското Кале, ако не става дума за присъединяване на Македония в НАТО?
За какво ще им служат в бъдеще тези обекти, които предполагам ще бъдат пълни със скъпо и най-съвременно оперативно оборудване, ако страната остане наникъде и като такава получи утре по-добро предложение. Да се обърне например към Русия и приеме нейна база в Криволак, с което ще стане една от няколкото места, заедно със Сърбия и Република Сръбска част от защитния московски чадър, като отговор на американския ракетен щит, който трябва да бъде поставен в Чехия и Полша. Не вярвам, Буш и неговият експертен екип за Балканите да не са разгледали тази опция, заради което на края Мицотакис и Бакояни ще трябва да изпушат по една хубава пура, с кубинска големина, вкус и качество.

ХХХ

Македония е притеснена от всички страни. Лошо! Но, колкото и да е неприятно, трябва мъжки да се издържи и разумно да се изиграе партия покер, ако трябва и да се блъфира при хвърлянето и тегленето на всяка една карта. Не мога да не се учудя на една голяма група наши македонски интелектуалци, бивши министри, държавни чиновници и настоящо експерти по международни отношения, които със своите анализи заплашват гражданите, с това, че правят заключения от типа: ако не бъдем приети в НАТО, това ще бъде краят на света. Не знам откъде идва този голям песимизъм и в крайна сметка страх, че ако не ни взимат от НАТО, сме щели да се разпаднем, да се федерализираме или претопим в казаните на съседните националистически кухни. Мисля, че прекалихме със страховете, което е лош знак, защото по този начин се оттегляме от битката, която трябва да водим сега с подчертан оптимизъм, сериозно и без страх, че евентуалното наше дръзко поведение, ще ни се върне като бумеранг.
В момента е актуален Букурещ, заради срещата на върха на НАТО през април. Отлично. Сега е моментът да проговорим по-гласно за Букурещ 1913 г. Известно е, че на 10 август, тази злокобна година с цифрата 13 в себе си, е подписан договор между завоюваните страни във Втората балканска война, чрез който Македония е поделена на три дела. Гърция, според този договор, е грабнала най-голямата част, по-точно Егейската част с големина от 34 356 квадратни километра. Сърбия е получила днешната Вардарска част с 25 342 квадратни километра, България Пиринската част с 6 798 квадратни километра и нещо дребно е получила Албания - 1 115 квадратни километри, плен от разделената и изкрадена от съседите Македония. Сега трябва да се актуализира и да се търси ревизия на този договор и да се проговори открито за задкулисните игри на Гърция, която от глава до пети се бори за промяна на нашето конституционно име и не затова, че това й пречи толкова, а заради македонската земя и имотите, за които иска да се осигури, че завинаги ще останат под нейна незаконна окупация. Въпреки че за мнозина ще звучи нереално в средата, климата и атмосферата, която се създаде, все пак тук трябва нашата политика да направи салто мортале, да изненада и да каже: ако не важи временното споразумение от 1995 година, както се изясни неотдавна посредникът Матю Нимиц, с което Гърция се обвързва да не ни прави проблеми около членството в международните организации, тогава да не важи и това, че Македония няма да има териториални претенции в бъдеще, за което, за съжаление се задължи чрез споразумението, и на практика се отказа от Егейската си част. С други думи, ако споразумението от 1995 година се мести в успоредна посока, Букурещкият договор от 1913 година да започне да се поставя на основата. Да започне да се гради друга платформа и преговорите с Гърция за името да получат съвсем друг смисъл и съдържание.
Исках да коментирам още една лоша новина, онази за идването на група татари от София във Велес и откриването на бюст на Тодор Александров, най-големия кръвник на македонския народ, но нямам място и ще кажа само няколко думи. Цялото тържество бе платена провокация, изведена по стария и познат начин, под режисурата на политическия клоун от българския парламент Красимир Каракачанов. Новото беше това, че отново се представяше в публичното пространство кандидатът за македонски лидер на татарите в Македония, известният новосъздаден “хан” Виктор Канзуров. Знам само това, че този индивид по едно време работеше във “Вечер”, където беше глобяван за злоупотреба на служебния компютър, на който по цели нощи е гледал порно филми в интернет. Още по-важното е, че той е един от уважаваните членове в дружеството „Комая” в нашата страна, дружество, което пропагандира любов и взаимно сексуално общуване между членовете, без значение на пола и вероизповеданието.
Каракачанов явно знае, кой плаща и в чия компания се забавлява!”.