По повод 9 май – Деня на Европа, Агенция “Фокус” разговаря с Кристалина Георгиева, европейски комисар по международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи.

Фокус: Г-жо Георгиева, какви са европейските послания, с които сте в България за 9 май?
Кристалина Георгиева: Пета година сме член на европейското семейство и много неща в живота ни се промениха към по-добро. Основното послание на Европа е, че живеем в трудно време, но Европа е най-силната икономика в света и е в състояние да реши проблемите си. Имаме пред себе си път, който трябва да извървим заедно, в който навсякъде да постигнем макроикономическа стабилност. В България това е решен въпрос. Да осъществим докрай структурните реформи, които помагат за растежа. В това направление има работа и при нас, има работа и другаде. Да инвестираме по-целенасочено в създаване на работни места и растеж. В европейските институции имаме пълна готовност да работим по тези три направления и вярваме, че това, макар да не е лесно, ще се реализира за по-добро бъдеще на всички европейци.
Фокус: Заплашена ли е обединена Европа от рискове, с които не е в състояние да се справи? Имам предвид - тревогата около финансовата и икономическата криза в последните години.
Кристалина Георгиева: Проблемите на Европа не са лесни, но нито един от тях не е в състояние да ни постави на колене. Нека да започнем с дълговата криза. Тя е тежка за тези страни, в които дълговото бреме е най-високо. Но, ако ние погледнем капацитета на Европа, и колко от него е използван до този момент, можем да сме спокойни, че имаме още много сериозни резерви, за да се справим с този проблем.
Най-голямата трудност е в това, че той се проявява по различен начин на различни места, както и проблемът с безработицата, както и проблемът за кризата. За първи път в Европа, от създаването на Европейския съюз, виждаме страните на различно място. Разстоянието между тези, които са много добре, и тези, които не са толкова добре, трябва да се скъсява. Това е най-сериозната ни задача.
Да започнем с проблема, който ни е най-болезнен, проблемът за заетостта. Само с пълното използване на перспективите за зелен растеж (което означава за България енергийна ефективност, което означава повече възможности за малки и средни фирми) може в рамките на следващите години да се създадат 5 000 000 работни места. Или да вземем въпроса за иновациите. Ние имаме един много глупав проблем в Европа – това, че струва много скъпо за фирмите да въвеждат патенти в действие. Създаването на европейски патент може да създаде 3,7 милиона работни места в най-ценната област – иновациите. Какво се получава – понеже е много скъпо и много трудно да се иновира в Европа, хората си вземат откритията и отиват в САЩ, където е с десетина пъти по-евтино. Премахването на тези бариери пред европейските фирми и пред европейската икономика може много бързо и ефективно да реши до голяма степен проблема със заетостта.
В Европа има 23 милиона малки и средни фирми и приблизително толкова милиона безработни. Ако всяка една малка или средна фирма е в състояние да наеме още един човек, проблемът за безработицата си отива. Европейците трябва да сме малко по-оптимистични. Да, имаме сериозни проблеми, но имаме и много резерви - в развитието на сближаването, на конвергенцията на нашите икономики, за да решаваме тези проблеми.
Ако се замислите - колко е млад все още Европейският съюз, съпоставен със САЩ. Къде са били САЩ след 60 години в тяхната история? Те все още не са минали през Гражданската война, Тексас и Калифорния са гледали с едно око към това да са независими държави, всички щати са си имали национални валути ... Ние сме създадени с голяма амбиция, но се иска време, за да може тази голяма амбиция да се реализира.
Фокус: Конкретно във Вашия ресор - как се отразяват последните години и къде има още неизползвани резерви?
Кристалина Георгиева: Направихме изследване на общественото мнение в Европа – как се отразява кризата на готовността на европейците да помагат на хората в най-тежко положение, засегнати от конфликти или от природни бедствия. Очаквах кризата да се отрази отрицателно. За моя голяма и положителна изненада, се оказа точно обратното. Готовността на европейците да помагат на хората в най-голяма нужда по света, попаднали в хуманитарно бедствие, се е увеличила от 79% на 88%. 9 от 10 европейци казват – „Да, ние може в момента да имаме криза, може да ни е тежко, но има хора, на които в момента им е много по-тежко, и искаме да им помагаме”. Тази готовност да се помага на хората се проявява и във финансиране. Все още, когато има голям проблем някъде, Европа е първата, която идва на помощ. Не само държавите, правителствата на ЕК, но и гражданите.
Миналата година имаше голяма криза в страните на Африканския рог. Колективно ние предоставихме някъде близо 90 милиона евро – правителствата и нашите граждани, и това, когато имаме трудности вкъщи. Обяснявам си го с това, че може би в трудно време, хората стават по-склонни да проявят чувство на солидарност и са по-съпричастни към големите трагедии по света.
Фокус: Къде има още резерви във вашия ресор, в контекста на това, за което говорите?
Кристалина Георгиева: Можем да реализираме по-добре нашата хуманитарна помощ. Да направим това по-координирано, по-ефективно. В същото изследване на Евробарометър за отношението към хуманитарната помощ задаваме въпрос – дали е по-добре страните-членки да осъществяват програми за хуманитарна помощ, или Комисията координирано да го прави? И там има много голямо покачване на поддръжката за това - да е координирано от Комисията – от 58% на 71%. Във време, когато европейците са малко объркани по отношение на посоката на Европа, в това направление те казват: „Работете заедно, това е по-ефективно”.
Имаме огромна отговорност към нашите съграждани - да харчим техните пари по най-добрия възможен начин. Координацията, приоритетите, контролът върху изпълнението – това са нещата, които имаме като инструменти в ръцете си - и по трите работим много сериозно. Моят екип в по-голямата си част е в горещите точки по света. Те не са в Брюксел, те са в Африканския рог и в страните на Сахел, и в окупираните Палестински територии, и в Южен Судан – навсякъде, където има конфликти и страдание. Защо – за да можем да приоритизираме правилно своите действия и да харчим парите, да използваме доверието на нашите граждани отговорно.
Същата по-добра координация трябва да се извърши и в областта на гражданската защита. Ако в хуманитарната помощ тази година празнуваме 20 години европейска хуманитарна помощ, в гражданската защита са 10 години – още по-млада координационна структура. Когато сме изправени пред все по-чести и по-свирепи бедствия, включително вътре в Европа, ние трябва да стандартизираме нашите екипи, да координираме тяхната работа така, че да постигнем това - цялото да е по-голямо от сумата на отделните части. Тоест - да имаме защита на нашите граждани, на живота и собствеността на европейците с по-висока ефективност с всяко евро, което инвестираме. За тази цел, тази година ние искаме да бъде прието ново законодателство да сме по-силни пред лицето на по-чести и по-свирепи бедствия.