Обществено-политически нагласи - резултати от национално представително проучване на НЦИОМ, проведено по метода на полустандартизираното интервю в периода 4 – 14 октомври 2009 година.


Общественото мнение за приоритетите в работата на кабинета и оценките за предложенията за реформи в икономиката

Борбата с корупцията трябва да бъде приоритет на управляващите, според половината от участвалите в изследването. Най-често това мнение изразяват младите, жителите на столицата и хората със стандарт над средния. 74% смятат, че правителството демонстрира сериозни намерения за справяне с корупцията. Една четвърт определят антикорупционните усилия на кабинета по-скоро като „PR акция”, зад която не стои нищо конкретно.
На второ място като неотложна задача пред правителството е вземането на адекватни мерки за справяне с кризата. Зад това мнение застават 34% от интервюираните. За 16% благополучието на България е свързано с възстановяването на доверието на европейските институции към страната ни, което би довело до размразяване на средствата от еврофондовете. Това е третият по важност приоритет в работата на кабинета „Борисов”, според общественото мнение.
Доколкото последиците от икономическата криза започват да се усещат от все повече хора, важен критерий за доверието в кабинета е какви мерки ще се предприемат, така че гражданите да усетят държавната грижа и защита. Все по-ясно става, че овладяването на най-тежките възможни последици от кризата ще бъде сериозно изпитание за успеваемостта на кабинета през следващата година. С приближаване на зимата и все по-реалното усещане за криза, оптимизмът на българите леко се редуцира, въпреки че стойностите му остават доста над средните за целия период от управлението на тройната коалиция. Сега оптимисти за бъдещето на страната са 66% от интервюираните, докато през август този дял е бил 70%.
С позитивни очаквания за собственото бъдеще през август са били 65% от респондентите, а днес – 63%.
В настоящото изследване НЦИОМ тестира част от предложенията и идеите на кабинета за реформи през последния месец. В момента някои от тях вече са факт, но важен в случая е начинът, по който обществото ги приема.
Четирите най-одобрявани реформи са:
Спирането на замените на гори и промяната на тяхното предназначение (подкрепяно от 85% от интервюираните);
Удължаването с три месеца на срока за получаване на обезщетение от безработни, включени в курсове за квалификация и преквалификация (подкрепяно от 82% от интервюираните);
Ревизията на всички сделки, сключени през последната година от мандата на предишния кабинет (подкрепяно от 79% от интервюираните);
Ограничаването на възможностите на банките едностранно да променят условията по предоставените кредити (подкрепяно от 79% от интервюираните).
Не толкова категорично е общественото мнение, когато става дума за:
Увеличаването на размера на минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица до 420 лв. (одобрявано от 47%);
Въвеждането на еврото като паралелно платежно средство (одобрявано от 45%).
Българското общество е особено чувствително към темата за реформиране на пенсионната система у нас. 90% от интервюираните категорично не одобряват предложението за увеличаването на възрастта за пенсиониране до 65 г.
Масово неодобрение среща и идеята за изравняване на възрастта за пенсиониране на мъжете и жените. 80% от интервюираните не я приемат.


Общественото мнение за работата на основните държавни институции и техните ръководители

Одобрението към дейността на правителството и парламента расте след изборите през юли. Три месеца след вота, 41-то Народно събрание е с 45% одобрение, което е по-високо в сравнение с 39-то (37%) и 40-то (23%) Народно събрание през същия период. Това означава, че новият състав на Народното събрание работи в полза на по-добрата публична представа за институцията.
В сравнение с август (непосредствено след парламентарните избори), през октомври регистрираме 3%-ов ръст на одобрението към парламента, като в същото време с 4% намаляват хората, които нямат мнение за работата му. Парламентът е подкрепян не само от традиционно интересуващите се от политика хора на средна и по-висока възраст, но и от половината от българите на възраст между 30 и 40 години. 35% от младите под 30 години също одобряват работата на Народното събрание.
С 3% се е повишило одобрението и за председателя на НС Цецка Цачева, което в момента възлиза на 35%. Рано е обаче да се търсят тенденции, като се има предвид, че 46% от българите към момента не се ангажират с оценка за председателя на парламента. На добрия имидж на институцията и нейния ръководител влияят мерките на новото ръководство на НС срещу гласуването с чужди карти, огласяването на отсъстващите от заседания и мерките срещу други критикувани от обществото практики от предишни парламентарни мандати. От друга страна, обвиненията в бездействие и „слаба продуктивност” не работят за имиджа на парламента.
Кабинетът на Борисов бе одобряван от 51% от българите непосредствено след формирането му. През последния месец добрите оценки за работата на правителството нарастват с 11% и в момента възлизат на 62%. За сравнение, кабинетът „Сакскобургготски”, към който също имаше големи очаквания, на третия месец от мандата си се ползва с подкрепата на 54% от хората, правителството на Иван Костов е одобрявано от 53%, а това на Сергей Станишев – от 29%
Важно е да се отбележи, че сред подкрепящите сегашния кабинет попадат две трети от трудовоактивното население (между 30 и 60 години). Висок е делът на одобряващите работата на правителството жители на столицата (63%) и на големите градове (65%). Три четвърти от висшистите декларират подкрепа за кабинета и това е най-категоричният индикатор за висок и задължаващ кредит на доверие. В същото време с 5% се увеличават скептиците към възможностите на този кабинет (от 20% на 25%). Вероятно обясненията на управляващите, че проблемите в работата на отделните ведомства се дължат само на действията на предишното правителство, започват да изчерпват потенциала си.
През последните три месеца одобрението за дейността на премиера расте с 8 пункта и достига до 77%. За сравнение одобрението към бившия премиер Сакскобургготски три месеца след поемането на властта възлиза на 68%, към Иван Костов – на 52%, а към Сергей Станишев – на 40%
През октомври правораздавателните институции (съд и прокуратура) получават доста критични оценки. В момента одобрението за дейността на двете институции възлиза съответно на 21% и 22%, а неодобрението – на 52% и 49%. Поради спецификата на своята работа, в очите на хората съдът и прокуратурата „изостават” от усилията на кабинета за справяне с корупцията и престъпността. Същевременно разкритията за корупционни практики в средите на Висшия съдебен съвет водят до редуцирано общественото доверие в тези две институции.
От август досега президентът Георги Първанов губи 7% от одобрението за своята работа, което в момента е 52%, докато преди три месеца беше 59%. За същия период с 6 пункта расте неодобрението към него (28% през август, 34% – през октомври). Тези данни показват, че до момента усилията на Георги Първанов да бъде коректив на властта не му носят очакваните позитиви. Също така, в момента общественото внимание и надеждите за положителна промяна са фокусирани преди всичко върху дейността на правителството.
В сравнение с август, през октомври армията и полицията получават малко по-критични оценки за своята работа. Разкритията за злоупотреби и корупция в тези ведомства се отразяват негативно на техния имидж. Спадът обаче е твърде незначителен и е в рамките на статистическата грешка от 2-3 процента.
За разлика от полицията регистрираме изразителен ръст (от 48% през август, на 65% сега) в одобрението за дейността на вицепремиера Цветан Цветанов. Така той се оказва и българският политик с най-висок ръст на одобрение – 17%. Нещо повече, публичните очаквания за справяне с корупцията и престъпността привнасят авансово и надпартийно доверие към работата му. В същото време одобрението за него сред симпатизантите на ГЕРБ възлиза на 83%.
От председателите на парламентарни групи през октомври най-одобряван е Яне Янев (според 39% от интервюираните). На второ място е Волен Сидеров с 27%. Неодобрението и към двамата обаче надхвърля одобрението. Две трети от респондентите нямат достатъчно впечатления от работата на съпредседателите на ПГ на ГЕРБ. Важно е обаче уточнението, че и към тримата (Искра Фидосова, Красимир Велчев и Тодор Атанасов) има по-скоро позитивни нагласи и одобрението за работата им в момента е по-високо от неодобрението. Въпреки регистрирания спад в рейтингите на Ахмед Доган (с 5%) и на Сергей Станишев (със 7%), те остават с висока подкрепа сред своите избиратели.
Като цяло одобрението към министрите на ГЕРБ доминира над неодобрението. При интерпретация на рейтинга на отделните членове на кабинета следва да се направят няколко уговорки. Има министри, които до момента остават недостатъчно познати както на широката общественост, така и на избирателите на ГЕРБ. Въпреки това, привържениците на управляващата партия дават средно с 10% по-високо одобрение за дейността на министрите, отколкото останалите интервюирани.
Министрите с най-висок рейтинг както заради работата си, така и поради личната си популярност са Цветан Цветанов (с 65% одобрение), Йорданка Фандъкова (с 51% одобрение), Симеон Дянков (с 49% одобрение), Румяна Желева (с 46% одобрение), Божидар Димитров (с 46% одобрение) и Вежди Рашидов (с 46% одобрение).
Сравнително разпознаваеми към момента са Тотю Младенов (32%), Свилен Нейков (30%), Росен Плевнелиев (29%), Божидар Нанев (27%) и Трайчо Трайков (26%), Маргарита Попова (25%) и Мирослав Найденов (23%).
Все още непознати остават министрите Александър Цветков (18%) и Нона Караджова (16%).


Общественото мнение за влиянието на политическите партии

Три месеца след изборната си победа, ГЕРБ продължава да трупа обществено доверие. Както през август, така и сега, над три четвърти от българите смятат, че влиянието на партията в политическия живот на страната расте. На подобно мнение са представителите на всички социално-демографски групи, като по-резервирани в преценката си са единствено нискообразованите българи и симпатизантите на БСП.
Освен ГЕРБ, по-отчетливи стойности за растящо влияние в политическия живот на страната получават единствено партиите, подкрепящи правителството (тяхното влияние обаче е несъизмеримо с това на управляващите). Влиянието на „Атака” нараства според 29% от анкетираните, на „Ред, законност и справедливост” – според 25%, а на „Синята коалиция” – според 12%.


Електоралните нагласи

В началото на октомври 52% от българите твърдят, че ако парламентарните избори са днес, ще гласуват за партията на Бойко Борисов. Вероятно тук се включват и известни конформистки нагласи и т.нар. престижен вот.
Социално-демографският профил на избирателите на ГЕРБ продължава да бъде представян най-вече от младите, от хората в активна трудова възраст, от висшистите, от жителите на София и на областните градове, както и от хората с жизнен стандарт над средния. Заедно с ръста на електоралната подкрепа за ГЕРБ обаче, се разширява и социално-демографският профил на симпатизантите на управляващите, като започва да обхваща и представители на по-маргинални прослойки.
Останалите парламентарно представени партии губят електорална подкрепа. Това се обяснява с факта, че обществените очаквания са фокусирани върху работата на кабинета, а подкрепата за останалите политически формации се свива до твърдите им ядра.
На данните за електоралните намерения в извънизборна ситуация следва да се гледа с известна условност. Умората на хората от проведените през годината два вота също рефлектира върху заявените от тях електорални нагласи, защото в момента парламентарните избори не са на дневен ред.
Избирателите на „Коалиция за България” през октомври са 11% от пълнолетните българи. Електоратът на социалистите се ограничава до хората в пенсионна възраст, жителите на селата, на малките градове и бедните. Около една трета от гласувалите на 5 юли за БСП в момента са разколебани в своите предпочитания.
За ДПС днес декларират, че биха гласували 6% от пълнолетните българи, за партия „Атака” – 4%, а за „Синята коалиция” – 2,3%. „Ред, законност и справедливост” има електорален дял от 1,3%.

Графика на проучването може да видите
ТУК