Министър-председателят Сергей Станишев в студиото на „Календар” на Нова телевизия.

Водещ: Аз си спомням, преди години ми беше направила впечатление една ваша молитва, която тогава беше съвсем спокойно изразена пред ваши партийни колеги. Цитирам по памет, дано да съм прав. Тя беше следната: „Господи, дай ми сили да променя това, което мога, да се примиря с това, което не мога да променя и ми дай мъдростта да направя разликата между едното и другото”. Правилно ли ви цитирам?
Сергей Станишев: Съвсем точно. Това беше моето първо изказване като председател на БСП през декември 2001 година. И тогава аз бях съвсем пресен като председател. И изведнъж в края на конгреса ми казаха - сега трябва да направиш заключително слово. Аз казвам - какво заключително слово. Като председател на партията да набележиш основните виждания за бъдещето така, както БСП ги вижда. И тогава не знам по какъв начин тази молитва се появи в главата ми. Помня я много отдавна. И някак си съвсем импровизирано го казах и мисля, че е нещо, което е валидно за всеки човек във всякаква ситуация.
Водещ: Не знам как са реагирали тогава възрастните социалисти.
Сергей Станишев: Имаше изненада, но като че ли се възприе. Аз така почувствах залата.
Водещ: Добре. След четири години, така го обявихме нашето интервю днес, след четири години на кормилото на страната какво казва мъдростта за това време? Кое беше повече - това, което успяхте да промените, или това, с което трябваше, волю-неволю, да се съгласите, че съществува и е по-силно от вас?
Сергей Станишев: Не е лесен за отговор въпроса, защото всеки човек трябва да си направи много сериозен анализ. Но това, което мога да ви кажа, е, че аз не съм човек, който лесно се примирява. Може да е добра, може да е лоша черта - понякога правя крачка назад, за да продължа после в същата посока. Това, което според мен е важно, моето разбиране е такова, че страната ни постоянно се променя за последните четири години.
Водещ: Към по-добро или към по-лошо?
Сергей Станишев: Повечето към по-добро. Има, разбира се, много дефекти - и в управлението, и в администрацията, и много несъвършенства още в България. Ние не сме перфектната страна - подредена във всяко отношение, в която искаме да живеем. Но посоката, според мен, категорично е към промяна към по-добро. Понякога стават нещата по-лесно, понякога се допускат грешки, понякога се забавят решенията. Но аз мога да ви припомня, че още преди влизането в Европейския съюз (ЕС) никак не беше сигурно като постигане на тази цел за януари 2007 година. И тогава трябваше много да се работи. И самото влизане нямаше да бъде възможно, ако не бяха направени много съществени и фундаментални промени в страната. И този процес продължава. Ние се учим и като страна - член на ЕС.
Водещ: Бих се съгласил с това. Много политици казват – „Трябваше да се работи много сериозно и ние го направихме”. Обаче трябваше да се работи и след влизането ни в ЕС. Ако ви върна на това с кое не бихте се примирили, може би, все пак се оказа така, че трябва да се примирите, че в мандата на вашия кабинет европейските фондове няма да дойдат в България, или ще дойде толкова оскъдна част от тях, че тя е пренебрежимо малка на фона на очакванията, които хората имаха. И не знам до каква степен все още ги имат. Така ли е?
Сергей Станишев: За европейските фондове има много митове. Малко се знае за реалностите. Първо, трябва да се знае, че във всяка една нова страна - член на ЕС в първата година, цялата 2007 година, не може да се усвои нито едно евро от европейските фондове по чисто технологични причини. Защото тогава се изготвят стратегическите документи, оперативните програми. Те се одобряват от Европейската комисия и ние се справихме добре с тази част. После се видя, че имаме проблеми с практическото прилагане в много отношения. И затова много бързо се взеха мерки - не само назначаването на госпожа Плугчиева. Толкова много промени в администрацията, специално в тези звена, които се занимават с европейски фондове, не е имало никога
Водещ: То това е най-притеснителното. Въпреки тези последващи стъпки, очевидно в правилната посока, парите не идват до ден-днешен.
Сергей Станишев: Напротив. Първо, пари идват. Трябва да знаят българските граждани, че България е на плюс.
Водещ: Не говорим за България. Каква част от хората могат да се възползват от тези средства? С колко от тях?
Сергей Станишев: Аз ще ви дам пример - българските земеделци. За десет години - от 1996 до 2006 година, българското земеделие е получило като субсидия общо 1 млрд. лв. От януари миналата година до март тази година са изплатени на българските земеделци около 1 млрд. 250 млн. лв.
Водещ: При колко възможни, при колко заложени?
Сергей Станишев: По отношение на субсидиите - почти цялата е изплатена.
Водещ: Тези пари идваха от Европа или от българския бюджет?
Сергей Станишев: Тези пари идваха от Европейския съюз /ЕС/, а една част се доплаща, не защото са спрени някакви пари, а защото даваме допълнителни национални доплащания и от българския бюджет.
Водещ: И то в не малка степен, вие сте го казвал не веднъж.
Сергей Станишев: България стартира с много по-ниски нива в директните субсидии. Една от успешните програми, която вече работи и се реализира, това е програма „Развитие на селските райони”. Това са вече не директни субсидии. Това са пари, които се плащат по проекти. И да ви дам още едно сравнение. Ако през май миналата година бяха контрактувани, одобрени договори за около 100 млн. лв. само, вярно е, то за момента са за около 2 млрд. лв. Сега идва най-важната част - реализацията на самите договори на изпълнителите, на рецепиентите, т.е. българските общини, българският бизнес, множество фирми и неправителствени организации в самата страна. И трябва да се знае - знаете как е във футбола. Един мач се свири на финала. Парите от ЕС се определят за седемгодишен период и истинският резултат от усвояването за България ще бъде накрая.
Водещ: Да видим обаче кога ще е този край.
Сергей Станишев: 2013 година.
Водещ: Въпросът е каква част от тези пари биха влезнали до края на това лято, когато вие ще сте, кой знае, може министър-председател?
Сергей Станишев: Пари влизат буквално ежедневно по европейските фондове.
Водещ: Вие споменахте за земеделците, това е един много сериозен ешелон от хората, които в момента бедстват. И не само заради забавени плащания по европейските програми. Но и заради общата икономическа ситуация, в която се намираме в момента - икономическата криза. В края на миналата година ние имахме убедеността, че в България това или няма да се случи, поради простата причина, че това е финансова криза, а финансовите пазари в България са по-зле развити, отколкото на Запад и в САЩ, или че сме много добре подготвени. Кризата дойде. Удари ни, вероятно както удря навсякъде около нас и се оказа, че една друга плоскост от бизнеса в България, каквато е строителния бизнес, те дават много сериозен процент от брутния вътрешен продукт, а сега те фалират. Убеждавахте ни, че имаме сериозни мерки, взети по отношение на това, но цифрите показват, че фалитите продължават да са факт.
Сергей Станишев: Трябва да сте наясно с едно нещо. Първо - оказа се, че България е доста по-добре подготвена за тази криза. Това не е случайност. Това се дължи на една политика, за която беше много критикувано това правителство - на натрупване на резерви. Финансови резерви, точно за да бъдат гражданите, техните доходи, заплатите, пенсиите, защитени в такава ситуация.
Водещ: Друг въпрос е дали този излишък беше похарчен, в добрия смисъл на думата, по най-добрия начин.
Сергей Станишев: Аз говоря за натрупания излишък, който изобщо не е похарчен. Той сега дава възможност да реагираме с такива мерки, както инвестиционната програма. Тя е най-вече в подкрепа на строителния бизнес. Трябва да сте наясно със следното - държавата не може да замени цялостно пазара. Това би било илюзия. Държавата това прави и това е единственият работещ план, който е налице изобщо в България и това е планът на правителството. Чрез инвестиционната си програма за инфраструктура. И не само пътно строителство, и за благоустрояване и за вода и канализация подкрепя...
Водещ: Това е една много мътна Индия по отношение на инфраструктурата, защото знаете, че там ударите биха...
Сергей Станишев: Аз знам по-добре от вас, със сигурност.
Водещ: Не съм убеден по отношение на това дали го чувствате по-добре от и от нормалните хора. А че сте по-информиран, няма спор. Така би трябвало да бъде.
Сергей Станишев: Има много проблеми, но факт е, че за тази година парите, които се отделят от държавата за инфраструктура са с 20% повече от миналата. И сега този план се реализира. Но има и много други аспекти на антикризисния план на правителството. Например, ако нямахме този резерв, който натрупахме, нямаше да можем да предприемем сега мярка с 500 млн. лв., която чрез търговските банки е подкрепа за реалния бизнес и за инвестиционни проекти и за вече оборотни проекти. И не държавата ги разпределя. Разпределя ги търговската...
Водещ: Реалният бизнес? Кой реален бизнес?
Сергей Станишев: Реалният бизнес – малки и средни предприятия.
Водещ: Не, не. Имам предвид кой – близки, познати, мои братовчеди или ваши?
Сергей Станишев: Обяснявам. Не го прави държавата, нито аз лично, а го даваме на търговските банки – те преценяват.
Водещ: Именно. Кой е този, който ще преценява? Само и единствено банките?
Сергей Станишев: Търговските банки.
Водещ: Наистина?
Сергей Станишев: Да. Вие не го знаете ли? Това се прави вече три месеца.
Водещ: Не е въпросът дали не го знам. Въпросът е дали мога да бъда 100% сигурен и дали имам гаранции, че ако парите са мои, но аз ги давам през вас на трети човек, няма да му кажа на кого да отидат тези пари. Това е гаранцията, която искам да имам.
Сергей Станишев: Няма как. Държавата първо го разпределя на повечето основни банки. И всички банки, съобразно риска, който виждат в един или друг проект, съобразно състоянието на предприятието отпуска тези средства. Но не това е всичко, също.
Водещ: Каква е гаранцията, господин премиер, че тези пари ще отидат реално разпределени при всеки? Кажете ми каква е гаранцията?
Сергей Станишев: То е преценка на българските банки. Точно затова не го направихме, както предлагаха някои през банката за развитие, която е единствената държавна банка, за да не кажат, че едва ли не правителството по някаква селекция го прави. Има си пазар. Търговските банки си преценяват. Ресурсът е разпределен между всички банки достатъчно равномерно. Никой не е в привилегирована позиция. Но това е също само част от плана. Друг елемент, което е много важно, това е националният план за заетост – 200 млн. лв. за създаване на нови работни места, за преквалификация, за подпомагане на тези, които временно изпадат от пазара на труда. И този план ще трябва да бъде сигурно актуализиран. И една от мерките е също чрез европейски фондове. И, между другото, тъй като питахте за фондовете, ами бях преди няколко седмици в няколко предприятия в Берковица. Аз постоянно пътувам из страната и се срещам с различни хора – работници, мениджъри от различни предприятия точно заради кризата, да видя по какъв начин още можем да помогнем. И в едно от предприятията, което е шивашко, произвежда детски дрехи, изнася се за чужбина, основно за Гърция, към този момент имаха достатъчно поръчки. Там повече от 100 работнички минават по програма „Развитие на човешките ресурси”, финансирана от ЕС, преквалификация, за да бъдат по-конкурентоспособни, продукцията да бъде по-качествена и това е един реален пример за това как работят европейските фондове за конкретни живи българи.
Водещ: Интересува ме следният вариант. Днес има една новина, важно е да го обсъдим, „Дойче Веле” цитира „Уолстрийт Джърнъл”, които казват, че България може да започне преговори с МВФ за отпускане на заем в подкрепа на вашия план. Кратък отговор – можем или няма да водим преговори с МВФ?
Сергей Станишев: Първо, България много години има много тесни отношения с МВФ. Сега има нови инструменти на МВФ, които бяха решени преди буквално няколко седмици на срещата на Г-20, защото МВФ е основната финансова институция, която може да помогне на всички държави по света, да действа антикризисно. Има нови инструменти, които са гъвкави, доста по-гъвкави от традиционните и те са в подкрепа, като правило, на държави, които провеждат добра макроикономическа финансова политика.
Водещ: Ние ще се възползваме ли от тях?
Сергей Станишев: Мисля, че има основание ние да търсим взаимодействие, макар че сега не ни се налага, с МВФ по този въпрос в една перспектива. Което го правят, между другото, много държави. Много държави се оказаха принудени да вземат други инструменти, много по-тежки.
Водещ: Унгария е един добър пример. Но мисълта ми е: не изключвате възможността в близко бъдеще да има такова допълнително споразумение, което предстои. Предстоящо.
Сергей Станишев: Зависи какво споразумение имате предвид. Към този момент ние не се нуждаем, за разлика от други страни в ЕС, от някаква финансова подкрепа, която да ни стабилизира. Защото финансовата ни система е здрава. Но този нов инструмент, за него става дума, който е доста по-различен от традиционните, мисля, че би могло да има смисъл да се водят разговори. И между другото, тъй като имаме добри отношения с МВФ, политиката на държавата се одобрява от тях и многократно сме имали разговори, в зависимост от развитието на финансовата криза по света, може да се прецени тази мярка.
Водещ: Разбрах.
Сергей Станишев: Трябва да знаете, че в крайна сметка динамиката е голяма в целия свят. Защото преди три месеца прогнозата за Германия например, наш основен икономически партньор, беше - свиване с около 2,5%. Сега прогнозата е за 6% свиване на тяхната икономика. И в България, в този смисъл, кризата се привнася отвън. Защото, какво се получава? Първи се удрят от кризата предприятия, които са ориентирани към износ.
Водещ: Така е.
Сергей Станишев: Затова търсим всички механизми и постоянно ги променяме и адаптираме, за да подкрепим бизнес средата, като цяло, и второ, да помогнем с пазарни инструменти на икономиката.
Водещ: Всички сме наясно, че това е привнесена криза. Въпросът е дали даваме най-доброто от себе си, за да я блокираме дотолкова, доколкото тя е силна в нашата страна.
Сергей Станишев: Аз мога много категорично да кажа, че действително правим всичко възможно, всичко по силите на държавата. Друг план в България няма, освен този на правителството. Всичко останало са приказки, общо пожелания.
Водещ: Има ли друг план по отношение на настоящето, на нашия хубав столичен град? Една тема, която е близка, ако не до всички българи, то до поне милион, милион и половина хора, които живеят в този град. Това, което направихте за града е вероятно нещо положително, но веднага хората биха се сетили да ви попитат – защо точно сега? Нима миналата година София беше по-чиста и нямаше нужда държавата да се намеси, ако имахте доброто желание, или по-миналата година?
Сергей Станишев: Първо, искам да ви припомня... Нека ви попитам едно нещо. По-чиста ли е днес София, отколкото преди 10 дни?
Водещ: А аз бих ви попитал – с цената на какво?
Сергей Станишев: Аз ще ви отговоря. Вие ми отговорете първо.
Водещ: Вероятно е по-чиста, защото...
Сергей Станишев: Не сте сигурен?
Водещ: Не съм сигурен. Между дупките и между другите неща, това много-много не се забелязва, но дай Боже, да е така. Дай Боже, да сте прав. Това е добро за всички нас. Това не е от сега. Това е по-скоро в периода от по-миналата седмица. Така изглеждаше София.
Сергей Станишев: Точно така. Така беше. И това беше причината да взема мерки. Нека върнем нещата назад. Понеже вие казвате: „Защо сега?”
Водещ: Сега, моля ви, отговорете ми на моя въпрос, плюс едно допълнение, аз искам да знам какво плащам, за да бъде по-чист нашият град, и с помощта на държавата, в това число.
Сергей Станишев: Първо, държавата никога не е била безразлична към проблемите на София. И това правителство – конкретно. Защото, ако не беше подкрепата на държавата, в това число и финансова, нямаше да има сега част от Южната дъга построена, софийското метро в не малка част се строи с държавни пари...
Водещ: Това са известни факти.
Сергей Станишев: Не винаги се знаят тези факти.
Водещ: Най-добрият начин да удариш твоя политически противник преди изборите е, когато му припомниш колко е мръсен градът му, за който той отговаря.
Сергей Станишев: Това, за съжаление, е факт. Не искам да влизам в политика. Искам да ви кажа следното нещо. Сравнението – март, 2008 г., от София са извозени към „Суходол” около 38 тона боклук. Март, тази година - около 19 тона боклук. Това е сериозна разлика. Боклук, който не е извозен от столицата. Когато през март възникна ситуацията с прекратяване на договора на предишния концесионер, държавата не се намеси, защото кметът каза: „Не се месете, ние ще се оправим.” Мина един месец. Всеки ден в МС се обаждат хора. И не само в МС – в Министерство на околната среда и водите, в здравеопазването, които казват: „При нас не е събирано от 20 дни, направете нещо.” Затова държавата, правителството, се намеси. Нека ви уточня още няколко неща, тъй като стана дума за цени. Годишно от софиянци се събират 120 млн. лева като такса смет. Резултатът се виждаше допреди 10 дни. Правителството отдели ресурс, който е планиран в бюджета.
Водещ: За какво?
Сергей Станишев: За превенция на кризи и природни бедствия.
Водещ: А, да... Това е...
Сергей Станишев: И го отдели за това.
Водещ: Добре казано – за природни бедствия.
Сергей Станишев: Така е. И искам да кажа много ясно, тъй като се изприказва пак – „Новера”, Вълка, не знам си какво. Първо, не аз съм докарал „Новера” в Столична община. Преди една година кметът на общината казваше колко хубава е „Новера”. Добре, прекратиха договора...
Водещ: Но в интерес на истината, вие плащате на „Новера” заедно с всички останали...
Сергей Станишев: Не. Първо, в момента не получават нито един лев от петте фирми, които чистят. Второ, те, по решение на Кризисния щаб, след като свършат работа, ще значително по-малко, отколкото тези, с които има сключени договори – на половин цена.
Водещ: Извинявайте. По равно или...
Сергей Станишев: На обем свършена работа.
Водещ: А възможно ли е например... Само да си представим, че „Новера” например е свършила повече от останалите. Възможно ли е?
Сергей Станишев: Възможно е, защото имат доста техника.
Водещ: А така ли е?
Сергей Станишев: Но искам да кажа и още нещо.
Водещ: Тоест... Ето, това е... Излиза от цялата работа...
Сергей Станишев: Вижте, в крайна сметка, нека ви задам въпроса и вие отговорете. Първо, по-чиста ли е столицата, отколкото преди 10 дни? Второ, досега тези пари, които са изразходвани от Столична община, с много въпросителни около договорите, в това число и на „Новера”, и на новите фирми, резултатът съпоставим ли е с цената, която столичани плащат? 120 млн. годишно плащат столичани за тази дейност.
Водещ: Но процентно погледнато, вие плащате в момента много повече, за много по-кратък период от време, колкото вие плащате...
Сергей Станишев: Това е максималният ресурс, който ще се прецени дали да бъде похарчен. Целият - не, зависи от обема. Ясно е, че се плаща много по-малко. Трето, фирмите, които са мобилизирани, те са мобилизирани...
Водещ: Вие имате ли вече тази информация, от която се нуждаехте от г-н Модев...
Сергей Станишев: Още не е достатъчно.
Водещ: Още не е достатъчно?
Сергей Станишев: Не, не е получена достатъчно информация цялостна, защото Кризисният щаб има две цели, две задачи.
Водещ: Да, знам.
Сергей Станишев: Първо, да направи генерално почистване на столицата, не само текущо. Сега е един от моментите, чистят нерегламентираните, незаконните сметища, които са около 300 на територията на столицата, и за които от години се знае и нищо не се прави. Освен това, би трябвало да почистят и зелените площи, и парковете като следваща стъпка. Просто трябва нещата едно след друго да се вършат. И накрая, успоредно правейки анализ, щабът трябва да предложи по-цялостно решение на проблемите на Столична община. Защото една от причините сега да обявим такова положение е, че в Суходол се изчерпва за пореден път сметището и трябва да се търси ново решение до момента, когато евентуално ще бъде някога, може би 2012, построен завод.
Водещ: Именно. Тоест...
Сергей Станишев: И не може да чакаме да се зарине и столичани да потъват в боклук, и да има реален риск за здравето им и за околната среда, докато станат нещата така. Това ли трябваше да чакаме?
Водещ: Добре. Говорейки за София, нека да поговорим за една по-специфична сграда в нашия град. И една история, която на мен ми беше много неясна от самото начало до ден днешен, надявам се да получа обяснение от премиера на страната. Една дама, която е доскорошен шеф на държавното тото, започна да купува медии, радиа, вестници, телевизии, печатници. Не е ясно, на пръв поглед поне, с какви пари. Купува ги с такава бързина, както се пее в една много известна песен в момента – „както момичетата сменят дрехите си”. И изведнъж правителството решава точно на нея да повери правенето на не коя да е сграда, а на Националната агенция по приходите. Двама ваши коалиционни партньори казват: „Това е сделка, която трябва да бъде вкарана в съда.” Румен Овчаров, не кой да е, а г-н Румен Овчаров казва: „Като че ли има нещо, което не е съвсем прозрачно в цялата тази сделка.” Първото заседание на МС се провали. Каква е идеята там?
Сергей Станишев: Първо трябва да се знае... Знаете за коя сграда става дума...
Водещ: Националната агенция по приходите.
Сергей Станишев: ИПК „Родина”, жалко, че я нямате като вид, е една конструкция, която ръждясва, която стои като недостроен паметник на социализма от 80-те години. И 20 години държавата се опитва нещо да направи с нея. В това число, взехме заем от Световната банка за около над 30 млн. евро за дострояването на тази сграда, което, за съжаление, не можа да се реализира. Защото някои оферти бяха твърде ниски, друго оферти – твърде високи като цена. И нямаше как да се намери разумният баланс, винаги щеше да бъде...
Водещ: Разумният баланс не се ли намира с конкурс?
Сергей Станишев: На конкурса едните бяха занижени като оценки, другите бяха много високи като цена. И Министерство на финансите реши да прекрати конкурса. Според мен – правилно, именно от гледна точка на публичния интерес. И тогава постъпи предложение от собствениците на ИПК „Родина”, които към този момент бяха доста по различни, за това за тяхна сметка да се построи тази сграда, като се събори, фактически – да се построи нова сграда на Националната агенция по приходите.
Водещ: Да, фактите са тези.
Сергей Станишев: Да, и съвсем резонно министърът на финансите каза: „Супер, държавата няма да плаща пари на данъкоплатците, това ще стане за тяхна сметка, на инвеститорите”. И мисля, че това е добро нещо за всички граждани на страната, защото няма да се дават пари от държавата. И второ, тъй като много неща се изговориха, пак ви повтарям, и аз го казах наскоро, на една среща със Съюза на издателите, това предложение не е от г-жа Кръстева, а от собствениците на ИПК „Родина”, което е приватизирано далеч преди това правителство, както знаете. И трябва да се знае защо няма конкурс. Ами защото там има съсобственост. Държавата държи по-малката част от собствеността. И третият елемент, обезщетението, евентуално, след като се построи сградата с други сгради в центъра.
Водещ: Точно така.
Сергей Станишев: Знаете ли вие, и знаят ли българските граждани, че тези сгради, първо, евентуално ще се получат, само като се построи сградата на Националната агенция по приходите евентуално след три или четири години. Знаете ли вие, че ако не се построи, нищо няма да получат, и знаете ли едно нещо, тъй като съвсем резонно в Министерски съвет, и аз в това число поисках финансова обосновка: колко струват тези сгради, за колко са оценени, с колко държавата влиза в това сдружение. Знаете ли за колко е оценена тази руина на ИПК „Родина”, недостроената?
Водещ: За колко?
Сергей Станишев: 37 млн. лева. Отидете и пробвайте да продадете на пазара за 15 млн. тази... Аз лично малко се съмнявам, че дори и финансово ще излезе сметката на инвеститора. Важното е, че държавата не дава нито лев на данъкоплатците за построяване на тази сграда, където има съсобственост между държавата и ИПК „Родина”, която е частна.
Водещ: Правилно ли ви разбирам, че вие нямате...
Сергей Станишев: Важно е, че няма да получат новите, тези, които участват в сдружението, нито една публична сграда, ако не построят нова сграда на НАП, и важното е да се знае, че това ще се случи евентуално след 4 години.
Водещ: След всичко това, което си говорим, време е за избори. Ще правим избори и за общоевропейски парламент, и за нашия роден парламент. Как след тези 4 години, след всичко това, което си говорихме – фондове, проблемите в страната, финансовата криза...
Сергей Станишев: А не искате ли да говорим по друг начин, защото вие се включвате по начин на говорене точно в начин на говорене на, бих казал, радикалната опозиция, защото това е част от действителността - не най-хубавата, и аз никога не съм казвал, че това правителство е успяло във всичко, но кога България е имала такъв устойчив икономически растеж, кога в България са влезли над 20 млрд. евро инвестиции за 3.5 г. и продължават да влизат.
Водещ: Сега, въпросът е ако...
Сергей Станишев: Защото животът е шарен, както великденските яйца – има и едното, и другото. Важното е сега на тези избори. Ние много обичаме винаги да гласуваме за нещо радикално ново. Това се е случвало няколко пъти. Аз гледам много сериозно на тези избори не от лична амбиция, а защото според мен БСП на тези избори има една амбиция да гарантира, и една мисия по-точно, да гарантира стабилността на българската държава, да гарантира, че няма да се правят глупави експерименти, да гарантира, че няма да настъпи време на реваншизъм, защото стана ясно, че ГЕРБ и ДСБ, Бойко Борисов и Иван Костов, готвят коалиция. Това управление, този тип управление сме го виждали 1997-2001 г.
Водещ: За много хора успешно.
Сергей Станишев: За много хора успешно, за много хора, и според мен за повечето българи, доста порочно, защото този стил на управление и този тип коалиция би довел, както вече казах, до много остро полемизиране на икономиката, до мачкане на всичко, което не е с тях. И аз понякога се впечатлявам и се плаша, когато хората по места ми разказват, как партията ГЕРБ, която още е в опозиция, вече заплашва – заплашва бизнеса, заплашва хора, които не са съгласни с тяхното мнение. Това го правят сега. Ако имат властта, те ще направят, според мен, доста поразии, освен, да оставим настрана, че нямат никаква конкретна визия и план за икономическо и социално развитие, как да предпазят хората днес от тези рискове, които са реални.
Водещ: Кое ви кара да мислите така?
Сергей Станишев: Ами, кара ме това, което чувам от говоренето не само на лидера, а и на техните икономически екипи. Имаше наскоро един дебат, най-сетне измъчено постигнат от мен, в който, трябва да кажа, че кметът на столицата, който си признава, че не разбира от икономика, се държа доста по-адекватно от икономическия му екип и това ме притеснява, истински ме притеснява, защото днес няма по-важно нещо от гарантирането на стабилността на икономиката, на финансите, на доходите на хората, защитата на всеки, който има нужда. Много е трудно, ще бъде по-трудно и точно в този период е нужно и компетентно, и интелигентно, и диалогично управление. Няма диалог в тази комбинация, бих казал, неочаквано лоша, или очаквано лоша, ГЕРБ и ДСБ, Бойко Борисов и Иван Костов, защото те могат само да командват. Който не е с тях, е техен враг. Това е манталитет, който е много опасен за страната.
Водещ: Идеята е обаче, какви са тогава вашите оръжия, какво вие бихте могли да дадете срещу тях, какви са вашите идеи за управлението на България, защото самият вие признавате, че са допуснати доста сериозни грешки през тези 4 години.
Сергей Станишев: Само който не работи, не греши. Грешки са допускани, но аз съм твърдо убеден, че по-добрите неща са повече и него казвам със самохвалство, защото знам, че всяко едно правителство носи много негативи. Винаги съм работил за това страната ни да върви напред, да се променя към по-добро и така ще продължа да правя и занапред. Сега е важно в следващата година, която е рискова, трудна, да се опази максимално това, което сме постигнали, защото може по-лошо, доста по-лошо може и тука експериментите, непремислените ходове, некомпетентността са много опасни, те са опасни за битието на хората. Махнете политиката, махнете там коалиции, не коалиции. България се нуждае от стабилност днеска и от много динамично действие по отношение на постоянно нови възникващи предизвикателства в непредсказуема икономическа среда. Аз не искам никой да плаша. Смятам, че сме по-добре действително и трябва да решаваме буквално на ръчно управление редица проблеми, които в ситуация на икономически възход, изобщо световна конюнктура много позитивна, там може и да се допускат грешки.
Водещ: Да, обаче, господин премиер, сещам се, като си говорим с вас, че и друг път сте се озовавали в такава ситуация, в която лесно се назовават врагове, да не ги назоваваме „врагове”, опонентите, политическите опоненти преди избори...
Сергей Станишев: Аз никога не съм гледал на опонентите си като на врагове, но има такива, които гледат...
Водещ: Но след изборите по някой път се налага човек да работи с тях. Вие сте типичен пример за нещо такова. Какво би станало, ако гласоподавателите наредят така ребуса, че се наложи да работите именно с тези, които са вашите най-сериозни политически опоненти сега?
Сергей Станишев: Първо, за разлика от други политически лидери, аз никога не казвам никога, но не това е важното днес. Днес е важно действително съдържанието на политиката, която се предлага. Аз затова постоянно приканвам и лидера на ГЕРБ на сериозни политически дебати. Без заяждания...
Водещ: Знаете ли, аз напоследък се наслушах на тези дебати. Дайте да ги направим в „Нова телевизия” с лидера на ГЕРБ, а и всички останали, които ще се борят за представителство в следващия парламент, за да разберат най-сетне хората във вариант, който ще измислим най-добре, за да разберат хората идеите на всички.
Сергей Станишев: За мен е интересно чисто, ако щете, интелектуално. Основната опозиционна сила, която претендира да управлява страната, защото това не може да се каже за много други партии, които се борят да прескочат бариерата...
Водещ: Какво?
Сергей Станишев: Какви са техните виждания, какво предлагат. С тях искам да дебатираме, с господин Борисов много пъти съм му отправял покана, един дебат, който беше малко размит, според мен, в широко участие. Аз предложих лидерски дебат, не предложих дебат на експерти. В крайна сметка политическите решения се вземат от лидерите и те трябва достатъчно добре да се аргументират и да познават тези важни теми, като икономиката, външните отношения на страна и много други.
Водещ: Дайте да свалим картите на масата. Приемате ли един такъв лидерски дебат да направим в това студио? Ето, тук има една маса, тук има друга, тук ще стои трети, който ще бъде арбитър.
Сергей Станишев: Аз винаги съм отворен за всякакви дебати. Мисля, че трябва да се потърси добрият начин, защото виждам, че за всяко мое предложение се търси начин да не се състои това нещо. Дори дебатът в БНТ се състоя по случайност. Може би трябва да бъде направено едновременно по няколко телевизии. На мен ми е все едно, честно казано. Важното е да се проведе смислен, цивилизован дебат.
Водещ: Нека да не го правим случайно. Приемете официална покана към вас. Ние ще направим всичко по силите ни да поканим всички останали, които имат желание да покажат пред хората си идеите си.
Сергей Станишев: Всички останали - ще стане говорилня. Това няма да бъде лидерски дебат.
Водещ: Добре, нека е лидерски дебат, както е вашата идея само с Бойко Борисов. Приемаме го.
Сергей Станишев: Добре.
Водещ: Бог да пази България, г-н премиер!
Сергей Станишев: Да живее България!
Водещ: Да живее България! Благодаря ви за това интервю.
Сергей Станишев: Благодаря ви и аз. Живи и здрави. Всичко добро.
Водещ: Сергей Станишев, премиер на България, в „Календар”. Благодаря ви.