Нормално е да се помисли, че лявата политика ще се облагодетелства от криза в капитализма - в крайна сметка, не се ли появи лявото, за да го премахне? Тази естествена мисъл не винаги се е оказвала правилна в миналото: със сигурност не е и сега в Европа.
В нито една голяма европейска страна основната лява партия, независимо дали е в управлението или не, не излиза напред. Прогнозата на „Бърсън-Марстелър” за европейските избори през юни показва, че дясноцентристката Европейска народна партия ще остане най-голямата група в Европейския парламент, дори ако британските консерватори и чешката ОДС изпълнят целта си да напуснат ЕНП.

Най-добре в големите държави в ЕС се представя управляващата Социалистическа партия в Испания, която спечели парламентарните избори миналия май и където премиерът Хосе Луис Родригес Сапатеро е, ако не по-популярен, то поне не по-непопулярен от Мариано Рахой, лидерът на дясноцентристката Народна партия. Безработицата в размер на 14% обаче доведе до спад в позициите на правителството – социалистите изгубиха контрол над Галиция миналия месец.

При по-малките страни - социалдемократи в опозиция в Дания излязоха пред дясноцентристкото правителство. Ларс Льоке Расмусен, новият премиер, имаше едва 16% рейтинг на одобрение в сондаж, проведен от вестник „Юландс постен” по-рано този месец; Хеле Торнинг Шмид, лидер на социалдемократите се радваше на подкрепата на 37% от анкетираните.

Навсякъде другаде, дори в скандинавските страни тенденцията е обратна. Шведските социалдемократи, които играят необичайната за тях роля на опозиция, имаха над 10% преднина пред дясноцентристкото коалиционно правителство миналата година, но последните социологически проучвания показват, че лявоцентристката партия изостава. Политическият анализатор Никлас Екдал посочва, че спадът в популярността дошъл, когато в края на 2008 г. лидерът на социалдемократите Мона Салин, под натиск от лявото крило на своята партия, включила Лявата партия (бившите комунисти) като коалиционен партньор в нейната програма за бъдещо правителство.
„Социалдемократите исторически са били силни, когато комунистите и тяхното собствено ляво крило са били слаби. Финансовата криза не промени това: Хората продължават да не вярват в крайно лявото.”

Крайната левица все пак се представя добре на други места – най-вече във Франция. Новосформираната Нова антикапиталистическа партия разполага в лицето на своя лидер Оливие Бесансено с телегеничен и силен оратор. Партията му се облагодетелства от вътрешните борби за ръководството на Социалистическата партия в края на миналата година и рейтингът й достига в различните проучвания до 47% - доста пред вялите рейтинги на президента Никола Саркози и Мартин Обри, лидер на социалистите.

Германия ще произведе парламентарни избори наесен, като последното допитване на списание „Щерн” показва, че дясната коалиция партии – водещ партньор в двуполюсното правителство – запази стабилно 34%, социалдемократите също се задържаха на 25%. Относителната популярност на крайнолевите партии във Франция не се наблюдава в Германия: Die Linke („Лявото”) има около 10% от вота, малък спад в сравнение с началото на тази година. Обратно, Свободните демократи – най-силно застъпващата се за свободния пазар партия в Германия, наблюдаваха как техният дял в социологическите проучвания нараства от 10% на изборите през 2005 г. до 17% сега.

В две от най-големите държави в ЕС, сондажите дават ясно послание от няколко месеца насам. В Италия дясноцентристката коалиция на Силвио Берлускони е неизменно пред левицата, която наскоро изгуби своя лидер Валтер Велтрони, подал оставка през февруари. Във Великобритания консерваторите на Дейвид Камерън трайно водят пред управляващата Лейбъристка партия през последните 18 месеца с преднина от 17 пункта в последната анкета.

Какво се обърка за лявото? В статия на електронното издание Open Democracy унгарският анализатор Тибор Десевфи твърди, че „страховете от тероризъм и тревогите, предизвикани от имиграцията и проблемите на устойчивото развитие на социалната и здравната система, са поставили левицата под засилващ се натиск.” Вутер Бос, лидер на Холандската народна партия и вицепремиер в двуполюсното коалиционно правителство в Холандия, заяви в своя реч в Лондон миналата година, че тези въпроси и натискът на глобализацията „намаляват ефективността на политиките, които ние (в ляво) харесваме. Това засяга сплотеността, която е нашият източник на сила. Засяга нашата международна ориентация, която винаги е била в основата на нашата мисия.”

Олаф Крам, директор на базирания във Великобритания лявоцентристки форум за глобална политика Policy Network е уверен, че въпреки размерите на кризата на неолиберализма, левите предложения за това как да поправим капитализма не се посрещат добре. Лявоцентристкото пространство се затруднява да предложи надеждна алтернатива за това как да се осигури богатство и сигурност. В същност в много страни консервативните партии не бяха толкова ентусиазирано настроени към разрастването на финансовия капитализъм и бяха с по-твърди позиции по въпроса за регулирането на финансовия сектор, колкото левите сили.

В момента има доста реторика за края на капитализма – или по-често „капитализма на свободния пазар”, сякаш това е изцяло ново понятие. Под нея обаче лежи общественото мнение, което е силно скептично настроено спрямо левицата, чиито управляващи партии през последното десетилетие използваха излишъците, генерирани от успешния финансов капитал, за да финансират своите социални програми и като цяло обществото е още по-скептично към крайнолявото, което споделя вината, но няма опит в правителството или програми за управление. Онова, което успокоява левичарите е това, че са малко доказателствата за възход на крайната десница, въпреки че по-предпазливите предупреждават, че като внезапно наводнение, тази промяна може да дойде изведнъж.